|
|
|
|
|
Област: |
Ловеч |
|
Население: |
~65 000 |
|
Надм. височина: |
200 м |
|
Пощ. код: |
5500 |
|
Тел. код: |
068 |
|
МПС код: |
ОВ |
Ловешка община е разположена в среднодунавската
хълмиста равнина. Средната надморска височина е 200 м. Почвената покривка е
разнообразна - преобладават сивите горски почви, а по долините на реката и
притоците й - алувиално-ливадните. В геоложко отношение територията на
общината е изградена от седименти на долната креда - апт и отложения на
кватернера.
Водните ресурси се състоят предимно от протичащата през нея река Осъм с
многобройните си маловодни притоци, както и от пукнатинни, карстови и порови
подземни води.Режимът на речния отток има дъждовно-снежен характер. Климатът
е умерено-континентален. Средногодишно температурата е 11,4оС, а сумата на
валежите - 636 л/кв.м.
Разнообразието на релефни и почвено-климатични условия и географ-ското
разположение на общината са създали условия за разпространението предимно на
естествено растяща иглолистна и широколистна растителност. Храстовото
разнообразие е богато, включително и видове, характерни за по-топлите части
на страната.
Територията на Община Ловеч е бедна на полезни изкопаеми.
Населението на Община Ловеч е 64 696 жители, от които
13 251 - селско население, и 51 445 - градско население.
Средна гъстота на населението 69.5 души на км2 при средно за страната -
71човека/кв.км.
Около 60% от населението на общината е в трудоспособна възраст. Делът на
населението под трудоспособна възраст е около 15% и намалява. Това се дължи
главно на неблагоприятното развитие на възпроизводствените процеси на
населението.
Миграционни процеси: съществува миграционен процес сред безработното
трудоспособно население - от селата към града, или към по-големите градове
на областта, страната и чужбина.
Промишлеността е основен отрасъл за общината.На
територията на Ловеч се намира най-големият производител на ръчни
електроинструменти "Спарки Елтос" АД, който е с активно присъствие на
международния пазар. От десетилетия в "Балкан" АД се произвеждат управляеми
и двигателни мостове и хидродинамични предаватели за кари. Той е най-мощният
производител на велосипеди в България. В завода са сглобявани леките
автомобили "Фиат" и "Москвич". Ловеч е известен и с производство на кожи,
кожени облекла и аксесоари. Традиционни за общината са производствата на
почти всички видове храни. Развити са и производствата на мебели и почти
всички направления на хранително-вкусовата промишленост. Значителни мощности
са изградени за производство на брашно и комбиниран фураж.
На територията на общината стопанска дейност развиват голям брой малки и
средни предприятия, предимно в областта на търговията и услугите. Над 92% е
делът на частните фирми. В тях са заети 64% от работещите. Висока е
динамиката на навлизане и излизане на частни фирми на и от пазара. Всички
предприятия, както и община Ловеч разполагат със свободни помещения и
терени, които са подходящи за развиване на стопанска дейност. При проявен
интерес от страна на инвеститори същите могат да бъдат продавани или
отдавани под наем.
По-голяма част от тях са разположени в северната и източната промишлени зони
на Ловеч. Същите са с добре изградена техническа инфраструктура -
автомобилен и ж.п. път, вдопровод, канализация, електрозахранване,
телефонизация и газификация.
Търговската дейност в общината се осъществява чрез
обекти за хранене и развлечения, складове и магазинна мрежа за хранителни и
нехранителни стоки, аптеки, пазари, открити търговски обекти, ателиета за
услуги, офиси, павилиони.Общият им брой е над 1500.
В областта на търговията и услугите най-ускорено протичат процесите на
преструктуриране и преминаване към пазарните принципи, което води до
разрушаване на монополното право на обществения сектор.
Ловешка община е традиционен производител на зърнени
култури, зеленчуци, плодове, месо и мляко.Общият размер на обработваемата
земя е 479 265 дка, което е 31.7 % от общата за областта. Най-голям е делът
на зърнените култури, които през 2003 г. заемат 22.2 % от обработваемата
земя в общината с тенденция за увеличаване. В Община Ловеч се отглеждат
43.3% от зърнените култури в областта, 46.6% от техническите култури, 23% от
зеленчуците, 33% от многогодишните плодови, ягодови и др. трайни насаждения.
Община Ловеч е на първо място в областта по производство на зърно,
слънчоглед, домати и пипер.
В географско разположение, климатични и почвени условия Община Ловеч е с
исторически традиции и подходящи показатели за развитие на овощарството, с
приоритетно значение за отглеждането на сливи, ябълки, малини, ягоди,
череши, вишни, праскови.На територията й съществуват добри възможности за
развитието и на технически култури.
Общината е предоставила 3296 дка земеделска земя под аренда за създаване на
трайни насаждения. Към 2003 г. са засадени 2016 дка лозя, 174 дка ягоди, 100
дка малини. Общинският поземлен фонд включва 27 003 дка земеделски земи,
които по начина им на трайно ползване представляват:
Животновъдството е съсредоточено в частния сектор, като запазва традициите
за отглеждане на основните видове животни на територията на общината и
бележи тенденция на развитие на подотраслите пчеларство и зайцевъдство.
- републиканската пътна мрежа
на територията на общината включва пътища с обща дължина 381,9 км Пътната
мрежа е покрита на 100% с асфалтова настилка.
Системата се разраства и запълва спектъра от услуги в тази област.
"Пощенски съобщения", DНL и други осъществяват вътрешни и международни
пощенски услуги, парично-преводна дейност и разпространение на печата.
Материалната база напълно задоволява нуждите на общината.
Телекомуникационната дейност се осъществява чрез Технологичен район
"Далекосъобщения" - Ловеч. Той изгражда и поддържа обществената
далекосъобщителна мрежа на територията на Община Ловеч, обслужвайки 34
телефонизирани населени места.Всички населени места в общината имат
възможност за автоматични селищни, междуселищни и международни телефонни
разговори. В момента се извършва цифровизация. В Ловеч има покритие на
лицензираните за България три мобилни оператора - M-Tel, Globul, Mobiсom.
През последните години Технологичен район "Далекосъобщения" - Ловеч,
предоставя и достъп до Интернет за клиенти в цялата област.
Водата като природен ресурс е разпределена твърде неравномерно на
територията на Ловешка община.Преобладаващите водохващания са каптажи и
шахтови кладенци. Град Ловеч и 12 села от общината са водоснабдени основно
от водоснабдителна група "Черни Осъм", като водата се доставя гравитачно.
За осигуряване на постоянни количества питейна вода, независещи от
атмосферните условия, през 1981 г. започна изграждането на язовир "Черни
Осъм". В ролята си на многогодишен изравнител язовирът би осигурил
достатъчни количества питейна вода, равномерно подавани през годината, а
същевременно би оводнявал постоянно коритото на р. Осъм, като го предпазва
от пресъхване. Изпълнението на обекта е спряно през 1990 г. Довършването му
е единственото реално решение на проблема с водоснабдяването на града и
околните села.
По-големите промишлени предприятия на Ловеч имат собствени водоизточници за
промишлени нужди, но системите работят неуплътнено поради малките налични
дебити.
Степента на изграденост на водопроводната мрежа в града е 100%, а в селата -
средно 85%. Водопроводната мрежа в Ловеч и в селищата от общината е
амортизирана и се нуждае от подмяна, тъй като загубите са повече от 50%.
През последните години бе извършена значителна реконструкция с цел
намаляване на загубите. Община Ловеч, съвместно с "ВиК" ООД - Ловеч, подмени
около 15 км амортизирани етернитови водопроводи със стоманени, а от 1999 г.
до 2002 г. - около 18 км с полиетиленови тръби висока плътност.
В общинския бюджет ежегодно се залагат средства за реконструкция и
изграждане на нови обекти и в селата от Ловешка община. В по-голяма част от
тях проблемът с водоснабдяването е решен.
Единствено Ловеч от селищата в общината е с изградена канализация, която е
смесена.Степента на изграденост на канализационната система е 90% и обхваща
93% от населението. Само 7% от живеещите /предимно в крайните квартали/ не
са включени в нея. Дължината на канализационната мрежа е 51.9 км.
Изграждането на вътрешна канализационна мрежа и главни колектори продължава.
Отпадъчните води на територията на Ловеч се формират от битовите,
промишлените и дъждовните води.Понастоящем те се заустват директно в р. Осъм
без пречистване. По-големите промишлени предприятия разполагат с локални
пречиствателни съоръжения. По програма ИСПА на Европейския съюз се изгражда
градска пречиствателна станция за отпадъчни води.
Електроенергийната система на Община Ловеч е сравнително добре развита,
техническото състояние на съоръженията е добро.
Експлоатацията на съоръженията с напрежение до 20 кV се извършва от "Електроразпределение
- Плевен" ЕАД - клон Ловеч, а на съоръженията с напрежение от 20 кV до 110
кV от Електропреносен подрайон - Ловеч. Електроенергийната система на Община
Ловеч е надеждна и позволява захранване с еленергия на нови битови и
промишлени абонати.
Изграждането на газопреносната мрежа в Ловеч започна през февруари 1997 г.
Изградени са основните разпределителни газопроводи, нова автоматична
газорегулаторна станция с две газорегулиращи линии и градски газорегулаторен
пункт. До момента са изградени над 36 000 м газопреносни и разпределителни
мрежи и отклонения.
Основните промишлени и обществено-административни консуматори в града са
газифицирани. В процес е битова газификация.
Инвеститор на изградените мрежи и съоръжения в Ловеч е "Овергаз Инк" АД -
София, а изпълнител "Овергаз Инженеринг" ЕООД - Ямбол.
Експлоатацията на съоръженията и инкасирането на дължимите суми за
консумиран природен газ се извършва от "Ловеч-газ 96" АД. Дружеството е
регистрирано през май 1996 г. и е с акционери "Овергаз Инк" АД и Община
Ловеч.
Образованието се осъществява от разгъната мрежа от 26
начални, основни, средни общообразователни и професионални учебни заведения
и 2 филиала на висши учебни заведения.
- Ловешки драматичен театър
- Музикален театър
- Куклен театър
- Художествена галерия, в която ежемесечно се експонират творби на местни и
гостуващи художници.
- Галерия "Казакова къща" - с постоянна експозиция на Димитър Казаков -
Нерон
- Исторически музей с етнографски комплекс
- Музей "Васил Левски"
- Библиотека
- Читалище "Наука"
- Клуб на дейците на културата
- Цветница - по стара традиция в Ловеч се организират тържества и панаири
през цялата седмица до Цветница. Грънчарското и керамичното изкуство заемат
централно място на празничния панаир.
- 11 май - “Ден на град Ловеч” - "Гостоприемна седмица". В продължение на
една седмица се организират тържества и празнични програми, посветени на
патроните на града св.св.Кирил и Методий.
- Турнир по рок енд рол за купата на град Ловеч
- Републикански спортен празник "Пламъчета сини"
- Национално състезание по ориентиране
- Балкански фолклорен фестивал "Нека бъдем приятели"
- Републикански бардфест /с международно участие/
- Ловешки меч - годишни награди за известни творци от Ловешка община
В Ловешка община има богати природни и антропогенни
условия и ресурси за развитието на туризма и отдиха.На територията на
общината има интересни природни дадености като пещерите Деветашка, Табашката
и др. В Ловеч се намират средновековната крепост "Хисаря" и
архитектурно-историческият резерват "Вароша" от епохата на Възраждането.
Ловеч е атрактивен туристически център.Той привлича интереса на туристите
със своя архитектурен облик и богата история. В него са съхранени автентични
следи от античността и Средновековието. Тук са разположени възрожденски
архитектурни комплекси, които граничат с ансамбли на сгради от началото на
ХХ век. Затова градът е наситен с обекти на културно-историческото
наследство, 243 сгради са обявени за паметници на културата
Основната част от архитектурното наследство на АИР "Вароша"
е възрожденско строителство, предимно в периода от началото му до 70-те
години на ХIХ в. Жилищните парцели са малки, обградени с високи каменни
огради. Дворовете са обикновено на няколко нива, засадени с бръшлян и
здравец, ухаят на люляк и рози. Най-красиви представители на варошлийската
архитектура са къщите, изградени в периода 1850-1870 г. Те са предимно
двуетажни. Характерно е това, че приземието на къщите е с каменна зидария, а
горният етаж е с паянтова конструкция. Типично е това, че тук в къщите почти
няма дюкяни. Цялостната занаятчийска дейност е съсредоточена на търговската
(чаршийската) улица и на Покрития мост.
В АИР "Вароша" се намират близо 200 исторически и архитектурни паметника на
културата от национално и местно значение. Най-важните от тях са: Музеят
"Васил Левски", Етнографският комплекс, Ловешката средновековна крепост,
църквите "Успение Богородично" и "Света Неделя", Покритият мост, старата
турска баня, сградата на училище "Йосиф I", в която е написан химнът "Върви,
народе възродени", както и редица домове, свързани с Апостола на свободата
Васил Левски. Над 180 къщи са архитектурни паметници на културата, датирани
от края на ХVIII до началото на ХХ в. За разлика от много други
градове-музеи, АИР "Вароша" не е застинал музеен експонат, а жив организъм.
С изключение на няколко обществени сгради, навсякъде къщите са обитаеми.
Самобитността на архитектурата на квартала и най-вече ценните исторически
находки - съчетание на Средновековие, Възраждане и следосвобожденски период
(до 1930 г.), правят АИР "Вароша" - Ловеч, предпочитано място за посещение
за много наши и чуждестранни туристи.
В Ловеч се намира средновековната крепост “Хисаря” и единственият по рода си
на Балканския полуостров Покрит мост.
Етнографският комплекс в Ловеч се състои от две
съседни къщи в старинния квартал "Вароша", обявен през 1968 г. за
Архитектурно-исторически резерват. Драсовата къща е строена в първата
половина на ХIХ в. и е една от най-типичните за района и запазени в
архитектурно отношение сгради. Състои се от приземие и етаж за живеене с пет
стаи, разположени от двете страни на широк коридор. Наклоненият терен е
умело използван, фасадата е оформена с красив чардак и подчардак, а отдолу е
огромната маза с дебели каменни стени без прозорци и с двукрила порта.
Експозицията пресъздава домашната уредба на заможно търговско ловешко
семейство в периода на преход от традиционния възрожденски към градския бит
със силно западноевропейско влияние, който настъпва наред с другите
обществено-икономически промени у нас в края на ХIХ и началото на ХХ в.
Експонатите са оригинални и характерни за тази епоха и са принадлежали на
стари ловешки семейства, живели в края на ХIХ в.
Съседната Рашова къща е от почти същия архитектурен тип, строена около 1835
г. Съобразно външната архитектура, разположението и вътрешното разпределение
на къщата, експозицията отразява домашния бит и култура на средно заможен
ловешки интелигент от 30-те - 40-те години на ХХ в. В една от стаите,
подредена като работен кабинет на домакина, са изложени лични вещи,
музикални инструменти и библиотеката на дарителя. И за двете къщи са
характерни белите стени на стаите, дъсчените тавани без украса, а навсякъде
са застлани красивите ловешки черги "на поли", истинска приказка от умело
съчетани багри, разказваща за неуморни женски ръце.
Етнографският комплекс показва моменти от бита и културата на ловчалии в
развитие, като дава възможност да се проследят големите промени, настъпили в
техния живот само за няколко десетилетия. Посещението му днес несъмнено води
до паралели с нашето настояще, като невинаги подобно сравнение е в полза на
съвременността.
Според мнението на редица изследователи, покрит мост в
Ловеч се строи за първи път в началото на ХIХ в. Неговото съществуване се
налага от конкретните условия на развитие на градската структура в момент,
когато търговската улица, без да прекъсва, преминава реката и продължава на
другия й бряг. Първите данни за съществуването на покрит мост имаме от 1838
г. според описанието на френския пътешественик Ами Буе: "...Покрит и украсен
с дюкянчета каменен мост... " Този мост е отнесен от водната стихия през
1848 г. Построен е нов покрит мост, който е поставен на дървени колове
(пилони). През 1872 г. този мост е отнесен от бурните води на реката. Това
принуждава жителите на Ловеч да се обърнат към изтъкнатия български строител
майстор Колю Фичето, за да им построи устойчив покрит мост с дюкянчета от
двете му страни. Работата по него започва през 1874 г. и завършва през
зимата на 1876 г. Мостът е дълъг 84 м и широк 10 м, от които 5 м са за пътно
платно. През август 1925 г. огнена стихия унищожава това уникално
архитектурно произведение. В периода 1927-1931 г. е изграден нов, вече
железобетонен мост.
Създаването на АИР "Вароша" налага преустройството на съществуващия покрит
бетонен мост. Целта е новият мост максимално да се доближи до оригиналния
мост на Колю Фичето и възрожденската архитектура на квартал "Вароша".
Уникалната архитектура, красивото и функционално вътрешно разпределение,
възможността да се купи сувенир за спомен от посещението на град Ловеч,
правят Покрития мост желано място за всички туристи от близо и далече.
Църква “Успение Богородично” - Първите сведения за нея
са от 1784 г., но има данни за по-ранното й съществуване. Изгорена е по
време на гръцката завера 1821-1828 г. и е възстановена през 1834 г. По план
и структура представлява типична възрожденска псевдобазилика с размери
25/9/7 м. Външната украса на храма е осъществена чрез няколко каменни
релефа, символизиращи трите сфери на битието - земя, въздух, небе. Релефът
на северната страна представлява Алконис (жар птица) и е единствен по рода
си у нас. Най-ценната принадлежност на храма е неговият великолепен
иконостас. Храмът притежава изключително богатство от икони от периода ХVIII
- ХХ в. Заслужават интерес и старопечатните издания в църквата, най-старото
запазено от които е от 1624 г., както и някои църковни утвари, между които
сребърно кандило с изящна барокова орнаментика от 1776 г.
Църква “Света Неделя” - Най-старата от съществуващите в момента храмове в
града, спомената за първи път в документ от 1535 г. По време на османското
робство е служила за катедрална църква. По план е трикорабна базилика.
Иконостасът е дъсчен, направен от чамов материал и боядисан. Църквата
притежава богата сбирка от старопечатни книги и голям документален архив.
Намерено през 1900 г. в могилен гроб при неизвестни обстоятелства. Съставено
е от три сребърни фиали и съдове от бронз - част от ситула /кофа/, тава и
кана тип ойнохое. Една от фиалите е с канелирана долна половина и позлатена
пластинка с люспест орнамент от вътрешната страна на умбото. Втората има
гладко тяло и позлатена пластинка с осемлистна розета. Върху третата фиала
под устието има надпис с гръцки букви в превод, гласящ: /Притежание/ на
Котис /произхожда/ от Гейстон. Материалите от гроба са от първата половина
на IV в. пр.Хр.
Открито е при неизвестни обстоятелства през 1964 г. Състои се от две
сребърни фибули тип "Букьовци", масивна сребърна гривна, сребърна фиала,
трийсет и шест златни мъниста от накит и кухо цилиндрично стълбче. Фибулите
са шедьоври на тракийското ювелирство. Въздействат чрез формата и украсата
си от врязани геометрични мотиви и гранули. Масивната гривна е с разминаващи
се краища, покрита с три хоризонтални релефни пояса и гравирани орнаменти.
Един от най-интересните предмети в съкровището е сребърната фиала. В средата
има изпъкнал кръг, от който излизат радиално разположени канелюри с
люсповиден орнамент. Съкровището има сборен характер и датировка края на V-
средата на IV в. пр.Хр.
Състои се от цилиндричен съд и пет касеролета /чаши с дръжки/. Изработени са
от сребро в края на I и началото на II в. При намирането им чашите са били
поставени в големия съд. Изковани са от масивни сребърни листове. От
външната страна, близо до устието на цилиндричния съд, е врязан надпис в два
реда със старогръцки букви в превод: "На господаря - херой Пюрумерула,
Флавий Местриан, бенефициарий, поднесе дар". Сервизът е предназначен за
пиене на вино. Бил е притежание на знатен тракиец на римска военна служба.
Открито случайно в околностите на град Летница през 1963 г. Съдържа
апликации към конска амуниция, поставени върху ремъците на оглавника,
поводите, нагръдния ремък, седлото и гривата на коня, както и една желязна
юзда. Изработени са от сребро с позлата от двама майстори в периода на
разцвета на тракийската култура и изкуство между 385-335 г. пр.Хр. Ажурните
апликации са били разположени по ремъците на оглавника на коня. Върху тях са
представени реалистично фигурите на животни в действие - борба на лъв с
грифон, орли и над тях глави на грифони и др. Изключителен интерес
предизвикват 15-те апликации на фон, представящи цялостен картинен разказ за
пътя към познанието - безсмъртието. Този път трябва да премине младият
тракийски аристократ, усвоявайки знанието постепенно, чрез изпитания,
посвещения и мистериални обреди, за да достигне съвършенство, или за да бъде
годен да управлява в "Страната на мъдростта" - Тракия. Съкровището
представлява важен извор за проучване на тракийската история - митология и
царска институция. Част са и от националното, европейското и световното
културно наследство. Показвани са в най-големите музеи в различни държави и
градове на Европа, Азия и Америка.
В източната част на града се намира паркът "Стратеш", в който е разположен
вторият по големина Зоопарк в България с над 200 вида екзотични животни и
птици. В южния край на Ловеч, по протежението на река Осъм, се намира алеята
"Башбунар".
Недалеч от Ловеч се намират едни от най-интересните природни феномени и
исторически паметници в България - Деветашката пещера (17 км), Къкринското
ханче (18 км), Троянският манастир (45 км), пещерата "Съева дупка" (50 км),
резерватът "Старо Стефаново" (23 км) и други.
Деветашката пещера се намира на 18 км североизточно от Ловеч и на около 2 км
северно от с. Деветаки, на десния бряг на р. Осъм. Тя е една от най-големите
и красиви пещери в Европа. Проучената й дължина е около 2 км. Входът й е
разположен на север, към реката. Следват огромна зала, с площ около 20 дка и
двата основни клона, от който е съставена. По тавана на пещерата се
разположени и седем големи отвора. По течението на рекичката, която извира
от 14 извора, има прагове, езера и водопади, естествено оформени помещения и
зали. В един от клоновете има колония от прилепи. Археологическите разкопки
свидетелстват, че най-рано тя е заселена през средния палеолит /70 хил.г.
пр.Хр./. Проучените културни пластове, с дебелина от 0,30 м до 5,50 м,
показват, че тя е обитавана и през следващите исторически епохи - неолит,
енеолит, бронзова и желязна епоха, провинциална римска култура,
Средновековие. Проучените селища, жилища, светилище и други съоръжения и
находки от камък, кремък, кост и метал, говорят за една изключително висока
материална и духовна култура на нейните обитатели. Деветашката пещера е
паметник на културата и защитен природен обект с национално и международно
значение.
Ловеч е един от спортните центрове в България.
Традиционни спортове са футбол, хандбал, борба, лека атлетика и др. Градът
ни е дал ярки представители в националния и европейския елит. Спортната база
дава възможности за провеждане на състезания по различни видове спорт.
Централният стадион е разположен в промишлена зона "Изток". Реконструиран
през 1998 г., той разполага с 6500 седящи места. Стадионът отговаря на
стандартите на УЕФА за провеждане на международни спортни срещи. Градът
притежава спортен комплекс, състоящ се от: представителна хандбална зала с
800 седящи места; тренировъчни зали по борба, джудо, щанги и закрита
лекоатлетическа писта. Освен това има две тренировъчни футболни игрища, от
които едното с 3000 седящи места. Друго спортно съоръжение е откритият
тенискорт с едно игрище. В процес на модернизация са всички останали спортни
обекти - покрит плувен басейн, спортна зала и др.
ПФК "Ловеч" АД е създаден през 1923 г., след което носи различни имена. С
името "Литекс" завоюва две шампионски титли - през 1998 и 1999 г.
Ловеч има силни традиции в хандбала. Хандбален спортен клуб "Осъм" - мъже, е
учреден през 1960 г. Пет пъти е вицешампион на страната, два пъти носител на
Купата на България.
Друг популярен спорт в града е борбата.През 1993 г. е учреден спортен клуб
"Борба".
Спортният клуб по карате "Киокушин" е основан през 1978 г. Отборът ежегодно
участва в зона "Север" и в републикански турнири и е излъчил 23-ма
републикански шампиони.
Спортният клуб по бейзбол и софтбол "Игълс" е учреден през 1991 г. Отборите
към клуба вземат участие в националните шампионати.
Спортен клуб по шахмат "Прогрес" е създаден през 1993 г. Взема участие в
областни и зонални състезания.
|
Град Ловеч: Информация
